Пиша тези редове с голямо разочарование. Разочарование от това, колко
сляп и черноглед е сегашния българин. Ежедневно стотици хиляди от нас
стават жертви на тази илюзия, която медиите чрез натрапчивото си
присъствие са програмирали в мозъците ни. Колко е жалко само, да чуеш 20
годишен студент да ти каже: "Само да завърша и се махам от тук. Тук
нямам бъдеще!"
Наистина, жалко е. Жалко е да се чувстваме толкова зависими -
зависими от правителството, от финансовия министър, от минималната
работна заплата и пенсиите. Жалко е когато попиташ някой защо едвам
свързва двата края да ти каже: "Криза е!" или пък "Много са ниски
заплатите!"
Наскоро прочетох един лозунг: "Аз ще гласувам! Не искам чуждият избор да управлява съдбата ми!"
Умопомрачително е как голяма част от хората свързват политиката на държавата ни пряко с личния си успех и оцеляване.
Преди 135 години е имало революция. Тя е била водена от група
недоволни хора. Хора, на които им е било писнало да им казват какво да
правят и кога да го правят. Хора, на които им е писнало да имат
ограничен избор и никакви права и свободи. Писнало им е да ги подтискат,
да ги манипулират и накрая са казали: Това е! Стига толкова! Няма
повече да живея по този начин!
Предците ни са поели пълна отговорност над това, което се е
случило с тях. Точно този дух е възпламенил народа ни и е образувал
това, което сега е България в свободния свят.
Имам един въпрос към вас - къде е този дух днес?
От хора, които са поемали пълна отговорност за всичко в живота си,
ние сме станали талантливи и обиграни в изкувството да обвиняваме други
хора и институции за проблемите си.
Не разбирате ли, че сами се заробваме, разчитайки на някой друг да
управлява бъдещето ни? За жалост, свободата за нас ще си остане едно
криворазбрано понятие в днешно време. Понятие, което няма никога да
оценим, защото го считаме за даденост.
Истината е, че свободата не идва на сребърна чиния. Тя е нещо,
което се постига всеки ден - с всяко едно действие, с всеки един
телефонен разговор и с всяка една осъществена амбиция.
Успяли са да ни втълпят, че българинът не струва. Че българинът е
скръндза и боклук, той ще прецака приятелите си за пари, той е алчно
копеле, където и да отиде по чужбина се прочува с българската си
простотия. Че той е плъх, който се завира под масите на модерните
европейци и яде трохите, които изпадат от безкрайните им пиршества.
Джоко Росич много точно е казал: "България се пръска по шевовете
от добри хора. Ние обаче пишем за утайката, говорим за утайката и
виждаме само утайката" Извинявам се, ако го цитирам неточно, но
контекста на сентенцията беше точно такъв.
В България има толкова много възможности, толкова прекрасни места,
толкова талантливи млади и възрастни хора, загрижени за бъдещето си.
Хора, които виждат дупката в системата и се опитват да я запълнят с
доброта и интелигентност. С кураж и безкомпромисни действия. Готови да
жертват времето и ресурсите си, за да събудят спящия лъв. Да му отворят
очите в каква прекрасна страна живее и да му затворят устата, че да спре
да тече всичката тая чернилка от нея.
Като едно допълнение само, в България плащаме най-ниските данъци в
цяла Европа. Но кой да се замисли над тази благоприятна подробност...
Решавайки да започна бизнес, много хора ме попитаха: "Ами какво ще правиш с рецесията? Ами икономическата криза?"
Отговорът ми е много прост: "Решавам да не участвам в тях!" Защото
знам, че 99% от успеха ми зависи от личните ми усилия, упоритост, действия и
постоянство. Мизерията не е нещо, с което трябва да живеем. Тя е въпрос
на личен избор.
И това е единствената свобода, която има всеки човек, независимо
дали живее в САЩ, Япония, Германия или България:
Свободата на избора. Човек винаги има избор. Да кажем, че нямаме обаче е много по-лесно.
Аз вярвам, че във всеки един от нас се крие безгранично величие.
Всеки един от нас е способен на невъзможни неща. Всеки един от нас може
да се събужда всяка сутрин развълнуван от това, което ще му предостави
днешния ден. И да благодари на България, че му е дала възможността на
този избор.
И утре като се събудиш, българино, запомни поне това - промяната на цялото започва от теб самия!