неделя, 29 септември 2013 г.

Ненормалното мнение на един луд индивидуалист

Пиша тези редове с голямо разочарование. Разочарование от това, колко сляп и черноглед е сегашния българин. Ежедневно стотици хиляди от нас стават жертви на тази илюзия, която медиите чрез натрапчивото си присъствие са програмирали в мозъците ни. Колко е жалко само, да чуеш 20 годишен студент да ти каже: "Само да завърша и се махам от тук. Тук нямам бъдеще!"
Наистина, жалко е. Жалко е да се чувстваме толкова зависими - зависими от правителството, от финансовия министър, от минималната работна заплата и пенсиите. Жалко е когато попиташ някой защо едвам свързва двата края да ти каже: "Криза е!" или пък "Много са ниски заплатите!"
Наскоро прочетох един лозунг: "Аз ще гласувам! Не искам чуждият избор да управлява съдбата ми!"
Умопомрачително е как голяма част от хората свързват политиката на държавата ни пряко с личния си успех и оцеляване.

Преди 135 години е имало революция. Тя е била водена от група недоволни хора. Хора, на които им е било писнало да им казват какво да правят и кога да го правят. Хора, на които им е писнало да имат ограничен избор и никакви права и свободи. Писнало им е да ги подтискат, да ги манипулират и накрая са казали: Това е! Стига толкова! Няма повече да живея по този начин!
Предците ни са поели пълна отговорност над това, което се е случило с тях. Точно този дух е възпламенил народа ни и е образувал това, което сега е България в свободния свят.

Имам един въпрос към вас - къде е този дух днес?

От хора, които са поемали пълна отговорност за всичко в живота си, ние сме станали талантливи и обиграни в изкувството да обвиняваме други хора и институции за проблемите си.

Не разбирате ли, че сами се заробваме, разчитайки на някой друг да управлява бъдещето ни? За жалост, свободата за нас ще си остане едно криворазбрано понятие в днешно време. Понятие, което няма никога да оценим, защото го считаме за даденост.

Истината е, че свободата не идва на сребърна чиния. Тя е нещо, което се постига всеки ден - с всяко едно действие, с всеки един телефонен разговор и с всяка една осъществена амбиция.
Успяли са да ни втълпят, че българинът не струва. Че българинът е скръндза и боклук, той ще прецака приятелите си за пари, той е алчно копеле, където и да отиде по чужбина се прочува с българската си простотия. Че той е плъх, който се завира под масите на модерните европейци и яде трохите, които изпадат от безкрайните им пиршества.

Джоко Росич много точно е казал: "България се пръска по шевовете от добри хора. Ние обаче пишем за утайката, говорим за утайката и виждаме само утайката" Извинявам се, ако го цитирам неточно, но контекста на сентенцията беше точно такъв.

В България има толкова много възможности, толкова прекрасни места, толкова талантливи млади и възрастни хора, загрижени за бъдещето си. Хора, които виждат дупката в системата и се опитват да я запълнят с доброта и интелигентност. С кураж и безкомпромисни действия. Готови да жертват времето и ресурсите си, за да събудят спящия лъв. Да му отворят очите в каква прекрасна страна живее и да му затворят устата, че да спре да тече всичката тая чернилка от нея.

Като едно допълнение само, в България плащаме най-ниските данъци в цяла Европа. Но кой да се замисли над тази благоприятна подробност...

Решавайки да започна бизнес, много хора ме попитаха: "Ами какво ще правиш с рецесията? Ами икономическата криза?"
Отговорът ми е много прост: "Решавам да не участвам в тях!" Защото знам, че 99% от успеха ми зависи от личните ми усилия, упоритост, действия и постоянство. Мизерията не е нещо, с което трябва да живеем. Тя е въпрос на личен избор.

И това е единствената свобода, която има всеки човек, независимо дали живее в САЩ, Япония, Германия или България:

Свободата на избора. Човек винаги има избор. Да кажем, че нямаме обаче е много по-лесно.
Аз вярвам, че във всеки един от нас се крие безгранично величие. Всеки един от нас е способен на невъзможни неща. Всеки един от нас може да се събужда всяка сутрин развълнуван от това, което ще му предостави днешния ден. И да благодари на България, че му е дала възможността на този избор.
И утре като се събудиш, българино, запомни поне това - промяната на цялото започва от теб самия!